ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
ГОДЕЧ

Община Годеч

 

Съдържание стратегическа част

TOC \o "1-3" Въведение...................................................................................................... 3

1.             Профил на община Годеч и мястото й в областта и в България.......................................................................................................... 4

2.             Синтезирани изводи от анализа на състоянието.. 5

2.1              Природни условия и ресурси...................................................... 5

2.2              Демографско състояние и човешки ресурси........................... 5

2.3              Икономическо развитие – промишленост............................... 6

2.4              Икономическо развитие – селско стопанство........................ 6

2.5              Икономическо развитие – горско стопанство........................ 7

2.6              Туристическо развитие............................................................... 7

2.7              Социално развитие - образование............................................ 9

2.8              Социално развитие – здравеопазване.................................... 10

2.9              Култура и културно наследство.............................................. 10

2.10            Населени места......................................................................... 11

2.11            Техническа инфраструктура - транспортна мрежа............... 11

2.12            Техническа инфраструктура - водоснабдяване и канализация 12

2.13            Техническа инфраструктура - енергоснабдяване............... PAGEREF _Toc195345355 \h 11 08D0C9EA79F9BACE118C8200AA004BA90B02000000080000000E0000005F0054006F0063003100390035003300340035003300350035000000 3

2.14            Техническа инфраструктура - телекомуникации............... PAGEREF _Toc195345356 \h 11 08D0C9EA79F9BACE118C8200AA004BA90B02000000080000000E0000005F0054006F0063003100390035003300340035003300350036000000 4

2.15            Състояние на околната среда................................................. 15

3.Напредък по отношение усвояване на средства от национални и международни програми.................................................................... 15

4.Обобщен анализ на проблемите и възможностите за развитие  на община Годеч (SWOT анализ).............................................................. 18

5.Визия, цели и приоритети................................................................. 19

6.Организация, изпълнение, актуализация и наблюдение на ОПР                21


Въведение

Община Годеч е разположена в Софийска област.  Тя включва един град и 19 съставни селища с население 5 665 жители..  Градът е разположен сред широка котловина в долината на р. Нишава между планините Видлич, Понор и Чепън – предпланини на Западна Стара планина, на 48 км северозападно от гр. София. Надморската височина на Годечкия регион се движи между 700 и 1 200 м. Населението на гр. Годеч е 4 623 жители.

Планът за развитие на община Годеч, съгласно Закона за регионално развитие, е основният документ, определящ стратегическите цели и приоритети на общинската политика. Планът представлява отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство и всички заинтересовани страни в общината за постигане на целите на това развитие.

Основните задачи на плана за развитие на общината са:

  • Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.
  • Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.
  • Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на финансови ресурси от Структурните фондове за постигането на поставените цели.
  • Да стимулира възникването на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.
  • Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана, и по този начин да разшири демократизацията на управлението и социалната основа на стратегическото планиране.
  1. 1.       Профил на община Годеч и мястото й в областта и в България
  • Населението на общината обитава 20 населени места. 81.61 % от населението  е концентрирано в общинския център – гр.Годеч. Други по-големи населени места в общината са: с. Гинци – 305 човека,  с. Шума – 232 човека, с. Комщица – 102, с. Бракьовци – 104 човека. Останалите населени места в общината имат население под 100 жители.
  • Най-голям е броят на жителите в трудоспособна възраст – във възрастовите групи 18-60 год. -  59 % от съвкупното население (данните са за 2006 г.). Значителен е обаче и броят на лицата в пенсионна възраст – 28 % от цялото население на общината. Броят на подрастващите – деца и млади хора от 0 до 18 годишна възраст – е само 13 %  от цялото население. По-висок е относителният дял на децата и младите хора сред циганския етнос.
  • Гъстотата на населението в общината е 33,5 д/км2, повече от два пъти по-ниско от средното за страната (70,3 д/км2)
  • Степента на урбанизация (градското население) в община Самоков е 78 %, по-висока от средното за областта – 58,9% и от средното за страната - 69,8%.
  • Динамиката на населението – средногодишното намаляване за периода на последните две преброявания 1992-2001 г. (-0,9%) е колкото това за страната (-0,9%). За периода 2003 – 2007 г. населението на общината е намаляло с 835 човека. Възрастовата структура – като цяло не е неблагоприятна – делът на младите и тези в трудоспособна възраст е съизмерим със средния за страната.
  • Броят на населените места е 20 – град Годеч и 19 селски населени места, а броят на кметствата е 9.
  • Селскостопанският фонд включва 228 343 дка, от които 111 249 дка са обработваеми земи.
  • Горският фонд обхваща 15 221.2 ха, от тях 13 843.9 ха (91%) са държавен фонд и 1 378 ха (9%) да частни гори.
  • Обработваемата земя на човек от населението в община Годеч е 6.4 дка, по-малко от средното за областта 7,0 дка, и колкото е средното за страната 6,3 дка/човек.
  • Степента на лесистост в община Годеч 53,2% е много по-висока от средната за страната 31,7%;
  • Защитени територии са:

- Скален комплекс "Заското" с обща площ 88 ха, който включва карстова пропаст Заското" и пещерите "Диневата пещ", "Кривата пещера", "Светата вода", "Подмоло" - до с.Гинци;

-  Водопад "Котлите"  с обща площ 1 ха -  между с.Каленовци и  с.Туден

  • Общото състояние на компонентите на околната среда в общината може да се определи като добро.
  • Много богати са природните дадености и културно-историческото наследство в общината, фолклорът, обичаите, традиционните занаяти и др. фактори и ресурси за туристическо развитие.
  • Икономическата активност е 48,7 %, по-ниска от средната за областта (55,0%) и страната (49,2%)
  • Безработицата в общината през 2007 г. е около 11 %. – съвпадаща със средната за областта.
  1. 2.       Синтезирани изводи от анализа на състоянието

2.1            Природни условия и ресурси

Годечката селищна система попада в югозападната част на Софийска област. Териториалните граници на общината се определят от: община Драгоман – на юг, община Костинбро – на югоизток, община Своге – на изток, общини Берковица и Георги Дамяново – на север. На запад община Годеч граничи със Сърбия (община Димитровград). Тя попада в умерено-континенталаната климатична област. Годишната сума на валежите се движи от 593 – 325 ml/m2 до 972 ml/m2 за много влажните години. В отличие от високите котловинни полета на Западна България, поради своеобразието на релефа, броя на дните с мъгли варира около 4-5 годишно.

2.2            Демографско състояние и човешки ресурси

Демографските процеси в Годеч като част от Софийска област, както и в цялата страна, са с неблагоприятни тенденции. Влошава се демографското възпроизводство на населението. Към 31.12.2007 г. постоянното население в Софийска област е 262 151 души, от които 50.8% са жени. От 2001 г. до 2007 г. населението на областта намалява с 12 811 души или с 9.6 на сто. Спадът се дължи на отрицателния естествен прираст (около -9 на 1000) и на емиграцията към други области в страната или към чужбина (около -11 на 1000). В резултат от намалението на населението през 2007 г. гъстотата му спада до 36 души на кв. км.

2.3            Икономическо развитие – промишленост

В рамките на отрасъл “Промишленост” структуроопределяща роля в общината има  въгледобивната промишленост. Въгледобивът е представен от "Мина Станянци", където се извършва добив на лигнитни въглища. Мината добива въглища от 1967 г. в южния склон на Видлич планина  в непосредствена близост до границата с Република Сърбия и Черна гора. Въглищата се използват като енергийно гориво в ТЕЦ Марица Изток, а в последните години и в ТЕЦ Бобов дол. В дружеството след приватизацията от страна на “Минстрой Холдинг” АД тенденциите са запазване предмета на дейност с перспектива за завишаване на обема на добиваната продукция. В бъдеще участъка позволява добив от минимум двадесет години, което дава възможност за запазване на миньорските традицци в региона.

Рибовъдството се извършва от рибовъдно стопанство на територията на Годеч и в частни рибарници. Специализирано е в отглеждане на  пъстърва и риборазвъден материал.

Крупно промишлени предприятия на територията на общината е “АК МАГНИТ” АД - съвместно българо – шведско средно предприятие, което разработва и произвежда индуктивни компоненти, кабелни съединения, продукти за електротехническата индустрия.

Хранително – вкусовата промишленост е представена от ЕТ „Равик” за производство на сладкарски изделия и мандра „Могила” - млечни продукти, произведени от екологично чисти суровини по традиционни за региона технологии.

2.4            Икономическо развитие – селско стопанство

Селското стопанство е важен отрасъл за хората (особено извън града) и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината. Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята, над 97% от имотите са маломерни. Тревожно висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи, обработваните площи са само 14.3 %. Изградените поливни площи заемат само около 5% от обработваемите земи, но са с амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения.. Уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара на земята и за създаването на конкурентноспособни земеделски производители.

Перспективите за развитието на селското стопанство може да се търсят в:

Интензификация на производството на кореноплодни, ягодоплодни и зеленчуци чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения; създаване на нови масиви от трайни насаждения (най-вече малинови насаждения); развитие на биологично земеделие като се работи за запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения; развитие на пчеларството и създаване на съюз на производителите; създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство; стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (кореноплодни) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт” и развитие на регионални кластери; стимулиране на селата чрез създаване на заетост в производството на билки и ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

2.5            Икономическо развитие – горско стопанство

Делът на горите на територията на общината е значително по-висок от средния за страната. Дърводобивът и лесокултурните мероприятия в горския фонд осигуряват работа на част от местното население. Възстановяването на гори на собствениците им осигурява допълнителен доход на базата на собствен ресурс. Допълнителни доходи на населението осигуряват страничните ползвания на територията на горския фонд – паша на добитък, добив на сено и листников фураж, добив на билки, горски плодове и гъби. В горските масиви обаче се извършва незаконна сеч. Наблюдава се, макар и ограничено, проява на водна ерозия. Правилното извеждане на огледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние. Съществува реална опасност при неспазване на предвидените в лесоустройствения проект сечи в горския фонд, особено в частните гори, при увеличаване размера на незаконната сеч, да се развият ерозионни процеси в засегнатите горски масиви.

2.6            Туристическо развитие

Туризмът е отрасъл без сериозни традиции, но с  природно-климатични  предпоставки в общината, ето защо е предмет на специално, преференциално третиране и подпомагане от страна на местната власт.

Културният и екотуризмът, както и социалната рехабилитация  се определят до голяма степен от историческите забележителности, природните характеристики на водите, въздуха и ландшафта на общината, обаче вече не са достатъчно привлекателен мотив за туристите и нуждаещите се от почивка и рахабилитация. Наред с децентрализацията на туристическите услуги и интензивното навлизане на частния сектор, организацията на туристическата дейност се ориентира все повече към комплексно изграждане на обектите и туристическата среда, включително към развитие на развлекателно-атракционната инфраструктура. Включването към нея на демонстрация на традционните занаяти допринася за тяхното запазване и популяризиране.

Екотуризмът е добра възможност за неиндустриалните райони на страната да се съживят икономически, тъй като природните и културни ресурси за неговото развитие са налице и не са нужни големи инвестиции. И понеже екотуризмът се развива най-често като малък или семеен бизнес, той може да осигури на местните хора стимул да останат да работят в природните райони, да предотврати обезлюдяването и да изгради множество местни центрове на икономически просперитет. В страната има много примери за различни форми на екологичен, културен и други видове устойчив туризъм. През последните години в страната се прилага системен подход и стратегическа последователност. Разработената “Стратегия за екотуризъм” дефинират ползите от неговото прилагане:

  • Допринася за опазване на биологичното разнообразие;
  • Поддържа благополучието на местните хора;
  • Включва интерпретативен/познавателен елемент;
  • Включва отговорно поведение от страна на туристите и туристическия отрасъл;
  • Услугите се предоставят главно от малкия бизнес на малки туристически групи;
  • Изисква възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси;
  • Поставя ударение върху местното участие, собственост и бизнес- възможности, особено за хората от извънградските райони.

Една добра възможност за развитието на туризма в общината е включването й към Западна крайгранична екотуристическа дестинация, създаващо възможности за развитие на трансгранични маршрути до исторически значимите манастири и природните забележителности в съседна Сърбия.

В селата повишено внимание следва да се отделя на високо ценения от чуждестранните посетители “селски туризъм”.

Освен като източник на приходи за населението и общината, туризмът може да подпомогне съществено реализацията на произвежданата на територията на общината продукция, особено що се отнася до хранителните стоки от местни суровини – млечни и месни продукти, горски продукти (гъби, дивечово месо, билки, горски плодове). Развитието на туризма е свързано с подобряване на инфраструктурата, комуникациите, състоянието на околната среда и културата на обслужване.

2.7            Социално развитие - образование

По отношение на “комбиниран показател за образование” общината е на средно ниво спрямо общините в страната – стойността на индекса е 0,937.

Отрасълът образование в общината е представен от една детска градина и две училища.

  • Обединено детско заведение "Юрий Гагарин" е с два филиала. Децата са около 140 и са на целодневен режим. Сградата на база № 2 бе ремонтира чрез финансиране от Социалноинвестиционен фонд. Предстои да се извърши рехабилитация на прилежащите части и да се достави ново оборудване. Единият филиал се специализира в предоставяне на услуги за деца с хронични белодробни заболявания.
  • Начално училище "Христо Ботев", в което учат около 157 ученици, разпределени в 8 паралелки. Има и една група от 14 деца в полудневна подготвителна група на шестгодишни деца за първи клас с отделен учител. Персоналът се състои от 16 учители и 3 души помощен персонал.
  • Средно общообразователно училище "Проф.д-р Асен Златаров", в което учат  286  ученици от V до XII клас. Педагогическият персонал се състои от 23 учители. Помощният персонал е от 7 души. Училището има специализирана паралелка за стомански мениджмънт.

Сградата на СОУ "Проф.д-р Асен Златаров" е ремонтирана с прилагане на изискванията за енергийна ефективност на общинските сгради. Предстои ремонт и частична подмяна на оборудването на началното училище.

Миграцията към София и другите по-големи градове в страната доведе до обезлюдяване на селата. В резултат училищата в по-малките села бяха затворени: с.Шума, с.Бърля, с.Комщица, с.Смолча, Туден, Станянци, Губеш, Връбница, Лопушна.

На територията на общината няма средни професионални или езикови училища, както и висши учебни заведения. Поради тази причина част от децата, завършващи основното си образование в Годеч, отиват да учат в специални – технически, езикови и пр. – гимназии, главно в София. Често това е свързано с напускане на общината от цялото семейство.

Основните проблеми в системата на образованието са свързани с намаляване на децата в предучилищна и училищна възраст, особено в селата; недостиг на финансови ресурси за поддържане на изградената база. Възможностите за развитие на системата на образованието са свързани с : Използване на добрите традиции в образователната система; Нарастване на населението с високо образователно равнище; Използване на добития положителен опит от прилагане на действащите програми в социалната сфера; Интегриране на децата със специални образователни потребности.

2.8            Социално развитие – здравеопазване

Медицинското обслужване в община Годеч се осъществява от Общинска специализирана болница, един Медицински център, 5 частни стоматологични кабинета и една частна аптека. Предстои откриване на аптека в сградата на болницата. Те се намират на територията на гр. Годеч.

Болницата е за активно лечение на вътрешни болести и е с капацитет от 25 стационарни легла. Разположена е на 2 етажа от общинска сграда. Към болницата работят рентген и медицинска лаборатория. В същата сграда се намира Центърът за спешна медицинска помощ, който обезпечава денонощно дежурство за всички населени места от общината.

В Медицинския център  здравното обслужване се осъществява от практикуващи лекари и  стоматолози.

Пет медицински сестри обезпечават детското здравеопазване в училищата и ОДЗ.

2.9            Култура и културно наследство

Археологическите находки свидетелстват за живот в района на Годеч през праисторическата епоха, по времето на траките и римляните. Запазени са 3 църкви с художествена стойност ("Св.Троица" - с. Комщица, "Свети Димитър Солунски"- Годеч и “Св. Николай” – с. Гинци), 2 манастира (“Свети дух” и “Разбойшкия манастир” – уникален скален манастир) и античен храм от римската епоха (ІІв.).

Интерес за туристическо експониране представлява традиционният празник Видовден.

На територията на общината функционират две читалища, които са пререгистрирани през 1999 г. - в гр. Годеч читалище "Н.Й.Вапцаров" и в с.Гинци - читалище "Младост". Към читалище "Н.Й.Вапцаров" е организиран Фолклорен танцов ансамбъл “Лудо – младо“ и танцов състав „Младост”.

2.10  Населени места

Днешната структура на селищната мрежа в община Годече формирана след продължително историческо развитие. Населените места в община Годеч са представени от един град и 19 села. Демографските процеси в Годеч като част от Софийска област, както и в цялата страна, са с неблагоприятни тенденции. Влошава се демографското възпроизводство на населението. Към 31.12.2006 г. постоянното население в Софийска област е 253 224 души, от които 50.9 % са жени. От 1992 г. до 2006 г. населението на областта намалява с 28 900 души или с 9.7 на сто. Спадът се дължи на отрицателния естествен прираст (около -9 на 1000) и на емиграцията към други области в страната или към чужбина (около -11 на 1000). В резултат от намалението на населението през 2006 г. гъстотата му спада до 33.5 души на кв. км.

Вследствие промените в обществено-икономическите условия, законовата и нормативна уредба, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващите устройствени планове в съответствие с новите изисквания.

2.10       Техническа инфраструктура - транспортна мрежа

Територията на общината се обслужва преимуществено от автомобилен транспорт. Чрез него се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места. Всички населени места са свързани с пътища.На територията на община Годеч е развита 148 км пътна мрежа.

Транспортната връзка със столицата София е ежедневна и се осъществява чрез автобуси и микробуси.

Най-близкото летище е в София.

Пътните комуникации се класифицират в два раздела:

  • Междуселищни пътища - пътища I-ви, II-ри, III-ти и IV-ти клас
  • Улично стопанство в населените места – Годеч и селата.

1.1.1. Междуселищни пътища

През територията на общината не преминават първокласни пътища. Най-високото ниво на транспортното обслужване в общината се осъществява от второкласния път Годеч - София.

Общата дължина на пътищата II-ри, III-ти и IV-ти клас в общината е 148 км., разпределени както следва:

Вид пътища

обща дължина

Пътища II-ри клас

30 км

Пътища III-ти клас

22 км

Пътища IV-ти клас

96 км

През последните години част от местните пътища са ремонтирани със средства от общинския бюджет и целево финансиране от държавата. Въпреки това голяма част от съществуващите местни пътища се нуждаят от ремонт и реконструкция.

2.11       Техническа инфраструктура - водоснабдяване и канализация

Степента на изграденост на системите за водоснабдяване с питейна вода е сравнително висока. Всички населени места в общината са водоснабдени.

Водоснабдителната система се състои от открито водохващане "Черна" - северните склонове на Стара планина под връх Ком и водохващане от местни извори - "Зли дол", "Молак", "Голеш", "Лопушна". Някои от селата са захранени от местни водоизточници - с.Гинци, с.Бракьовци, с.Шума, с.Комщица, с.Бърля, с.Смолча, с.Губеш, с.Връбница.

Нито едно водохващане няма изградена пречиствателна станция за питейна вода.

Водоснабдителната система се експлоатира от "В и К" - Софийска област.

Общата дължина на водопроводната мрежа е 186 км. от която 110 км. вътрешна мрежа и 76 км. външна мрежа. По голямата част от мрежата е гравитачна. Две населени места – с. Шума и с. Смолча и част от гр.Годеч се снабдява помпажно. Мрежата е силно износена.

През последните години недостигът на питейна вода (особено през летния период) се превърна в един от най-значимите проблеми на общината. Причините са както в загубите на системата поради тяхното износване, така и в нарастналото потребление. Мерките, предприети от общинското ръководство - за ново водохващане и подмяна на водоснабдителната система, ще гарантират достатъчно количество ; качеството на питейната вода ще бъде подобрено чрез изграждане на пречиствателна станция.

Канализация за отпадни води има изградена само в град Годеч с дължина 38 км,  която е на 80% от необходимата. Изградената канализационна мрежа е смесена, т.е. отвежда битово-фекалните отпадъчни води от домакинствата, а така също и отпадъчните води от промишлените предприятия. Отпадъчните води на града се заустват в река Нишава посредством  два главни събирателни колектора, съответно от страна на левия и десния бряг на реката. Преобладаваща част от домакинствата отвеждат отпадъчните си води в така наречените попивни ями, които не са облицовани и създават възможност за проникване на битово-фекални отпадъчни води във водоноса. Особенно проблемни са селата във високопланинските части, поради това, че земната основа там е скала и често отпадъчните води се изтичат по улиците или близките дерета, което представлява здравен риск за населението.

На територията на общината няма изградена селищна пречиствателна станция за отпадъчни води (СПСОВ). Това създава условия за замърсяване на водите в поречието на река Нишава.

Необходимо е разширяване на канализационната система, с прилагане на специфичен подход към гр. Годеч и селата. За последните ще се търсят иновативни технологии, успешно приложени в страните от Европа на принципа на еднофамилни пречиствателни съоръжения. В процес на изпълнение е прилагане на технологията на екологична преработка на органичните отпадъци - технологична преработка от червен калифорнийски червей,. която преобразува отпадъците в природния продукт “биохумус” с високо качество, с който ще се наторяват зеленчуковите площи.

2.12       Техническа инфраструктура - енергоснабдяване

Електроенергийната система на община Годеч е част от единната електроенергийна система, както на Софийска област така и на страната. Нейното развитие е тясно свързано с това на националната. Развитието на електроенергийната система на общината е определящо за развитието на промишлеността и комунално-битовия сектор Община Годеч се захранва от подстанции Петърч и Алдомировци. Всички населени места са електрифицирани.

Тези подстанции 110/20 КВ осигуряват ел. захранване с въздушни и кабелни изводи на всички съществуващи трафопостове в района на гр. Годеч и съседните населени места в общината.

Общината разполага с необходимите трафопостове, съответстващи на нуждите на населението и действащите промишлени предприятия. Ел. захранването е изпълнено преобладаващо с кабелни линии Н.Н. 220/380 В в града, а една малка част е с въздушни линии. Уличното осветление е изцяло подменено с ефективни и икономически изгодни осветителни тела. Подмяната е реализирана със средства от общинския бюджет (безлихвен кредит за енергоспестяващо улично осветление, удобрен от МОСВ).

Все още не се използват природните условия за развитие и експлоатация на нетрадиционни източници на енергия - слънчева енергия, биогориво и др. за задоволяване на местни нужди от топла вода, отопление и електроенергия. Въвеждането на алтернативни енергоийни източници е следваща стъпка в общинското развитие, която ще се прилага както от общинската админстрация, така и от местни предприятия, подкрепени от местната власт.

2.13       Техническа инфраструктура - телекомуникации

Единната съобщителна система – ЕСС, обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизията. Подсистемата далекосъобщения включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи за подаване на данни.

РПС – Годеч ръководи и контролира съобщенията на територията на общината. Затруднено е обслужването на селищата във планинския район на общината, поради финансови затруднения и липса на транспорт. В тези селища доставката на колетните пратки, писмата и периодичния печат е неритмична, а така също проблематично е и изплащането на пенсиите.

В района на община Годеч дейността по построяването и поддържането на телефонните и факс съобщителните средства се извършва от ТВД “Далекосъобщения”, поделение на ТП “Далекосъобщения”.

Град Годеч е телефонизиран чрез местна АТЦ аналогов тип - А29. Използвани са около 2000 поста. Има местни телефонни централи в с. Гинци - с около 200 абоната, и в с. Голеш - с около 100 абоната.

Телефонната плътност за град Годеч (с изключение на някои квартали) и селата Гинци, Голеш, Станянци и Връдловци е добра. За всички останали е нищожна.

В селищната система има покритие на мобилните телефони с малки изключения - все още няма покритие в селата Комщица, Връдловци, Станянци, Губеш, Смолча и Бракьовци.

Кабелна телевизия има само в централната част на град Годеч. Няма местен канал на кабелната телевизия, което затруднява разпространението на местни събития, обяви и др. информация, касаеще гражданите на общината.

Интернет-услуги се ползват чрез София. В града Интернет достъп е комутируема връзка през телефоните за национален достъп на БТК и доставчик на интернет услуги.

Изградената Телевизионна ретранслаторна (РТР) станция дава възможност да се ретранслират едновременно две телевизионни програми.

В момента в Годеч има изградена и функционира кабелна разпределителна система на частна компания.

Предстои изграждане на широколентова система за достъп, която е единствена възможност за бързо и качествено интернет обслужване на отдалечени планински райони. Тя ще позволи единно информационно обслужване на всички обекти, обхванати от мрежата на разработващата се регионална (и трансгранична) туристическа мрежа.

2.14       Състояние на околната среда

Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата показва, че община Годеч се характеризира с добро качество на околната среда. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики.Липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата. Проблеми със замърсяването на атмосферата създават основно битовият фактор – използването на твърдо гориво през зимата и частично автомобилният транспорт. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта не е значително, поради ниската спрямо средната за областта висока интензивност на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението.

Общината разработи Програма за опазване на околната среда в сътрудничество с другите държавни органи, включително районната инспекция и Министерствата на околната среда, на здравеопазването и земеделието. Освен това, общинското ръководство се стреми да информира обществеността за състоянието на околната среда и за основните проекти за развитие, които подлежат на оценка за тяхното екологично въздействие. Общината носи отговорност за контролиране събирането, оползотворяването и изхвърлянето на битовите отпадъци. Тя носи отговорност също и за управлението и разпределянето на средства, събрани от такси и глоби за замърсяване и от други финансови източници, свързани с опазване на околната среда.

Сметосъбирането е централизирано в общинския център, където са поставени достатъчно на брой нови контейнери. Въпреки това, проблемът с нерегламентираните сметища не е изцяло решен. Въвеждане на централизирано сметопочистване на всички населени места в общината, в голяма степен ще реши проблемите с непрекъснато възникващите нерегламентирани сметища.

  1. 3.       Напредък по отношение усвояване на средства от национални и международни програми

Община Годеч има успешно участие в Предприсъединителните фондове и други международни и национални финансиращи институции – на обща стойност около 4.5 млн. лв.. Някои от проектите са:


Година на

проекта

Описание на проекта

Сума по

проекта

Финансираща организация

2008 – предстои изпълнение

Изграждане на допълнително водохващане “Зли дол”

400 000 лв.

Грантова схема “Подобряване на водоснабдяването на райони с потенциал за развитие на туризма”, МРРБ

2007 – досега

Екологично земеделие и селски туризъм – модел за устойчиво развитие

290 000 евро

Грантова схема „Устойчиво икономическо развитие”, Програма „Добросъседство – България – Република Сърбия”, МРРБ

2007 - досега

Ремонт на Централен парк и създаване на Културно – информационен център

1 130 000 лв.

Програма САПАРД, МЗП

2005 - досега

Корекция коритото на река Нишава

1 117 000 лв.

ПУДООС, МОСВ

2004 - 2006

Биологичното разнообразие на защитената територия  “Заското” – достъпно за хора от третата възраст и хора с увреждания

103 883 €

Грантова схема „Развитие на екотуризма в България”, Програма ФАР, МРРБ

2004

Насърчаване на публичната администрация чрез изграждане на точки за достъп до електронно правителство = инфо-център

42 322 $

Фондация “Хюлет Пакард”

2004

Изграждане на канализационен колектор на кв. Старо село

183 715 лв.

Социалноинвестиционен фонд, МТСП

2003 -2007

От социални помощи към създаване на заетост

589126 лв.

Национална програма на МТСП

2004 – 2007

Целево финансиране

400 000 лв.

Фонд „Бедствия и аварии”


  1. 4.       Обобщен анализ на проблемите и възможностите за развитие
    на община Годеч (SWOT анализ)

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Екологичен статус на земите
  • Възможност за създаване на овощни насаждения
  • Уникална възможност за ловен и селски, еко туризъм на територията на общината
  • Разнообразен и богат стратиграфски разрез на културното наследство
  • Изграждане на значими туристически атракции и организиране на регионални (и трансгранични) прояви
  • Транспортен достъп до повечето исторически, природни и културни ценности;
  • Инфраструктурна осигуреност – пътища, комуникации
  • Свободен човешки ресурс
  • Висок процент от населението е в активна трудова възраст;
  • Възможност за дългосрочна визия за професионално обучение и ориентация на населението в зависимост от приоритетите за развитие.
  • Нисък агробиологичен потенциал за производство на земеделска продукция с конкурентна пазарна реализация
  • Разпокъсаност и маломерност на основната част от земеделските земи
  • Липса на селскостопански борси и на реален пазар на земята
  • Лошо състояние на част от историческите паметниците;
  • Недостатъчни технически условия за привличане на инвестиции и откриване на бизнес възможности
  • Недостатъчно  промотиране възможностите за откриване, изграждане и развитие на бизнес дейности на територията на общината
  • Висок процент населени места с население под 100 човека с тенденция на застаряване на жителите
  • Липса на дефинирана политика за развитие на човешкия ресурс

ВЪЗМОЖНОСТИ

РИСКОВЕ

  • Близост до столицата като център на административна, транспортна и търговска дейност и голям консуматор на стоки и услуги;
  • Установени партньорски отношения със съседните общини (вкл. от Република Сърбия) за съвместни прояви;
  • Възможност за развитие на нови икономически дейности;
  • Наличие на инвеститорски интерес за стартиране и изпълнение на бизнес начинания;
  • По-голямата част от населението е концентрирана в общинския център и това позволява добра организация при изпълнението на политиката за развитие на човешките ресурси.
  • Устойчива тенденция за намаляване на обработваемите площи на територията на общината
  • Липса на национална стратегии за растителна защита
  • Нерегламентирана сеч в горските масиви на общината
  • Минимален бюджет за капиталови разходи и поддръжка на съществуващата довеждаща инфраструктура
  • Непоследователна политика при определяне приоритетите за развитие
  • Продължаване на тенденцията за обезлюдяване на населении места
  • Намаляване на образователното ниво на населението
  • Липса на интерес за създаване на нови предприятия и въвеждане на нови технологии
  1. 5.       Визия, цели и приоритети

Визия

Визията е резултат на анализа на силните и слабите страни, на заплахите и възможностите за устойчиво развитие на община Годеч. Тези възможности са свързани с реалностите в общината, както и с намеренията за развитие. Голямото предизвикателство пред общността и пред общинските власти е реализацията на потенциала за развитие през прогнозния период, успоредно с решаването на съществуващите проблеми.

Визията за развитие на община Годеч се състои в:

  • Хармонично развитие и използване на природните фактори на производството и средата, от една страна, и човешките ресурси, от друга страна.
  • Повишаване на благосъстоянието на сегашните поколения, без да се накърнява правото на бъдещите поколения за здравословни условия на живот, труд и обитаване.
  • Съчетаване целите на икономическото и социалното развитие с изискването за запазване и подобряване на качеството на околната среда.
  • Съхраняване на историческите и културните традиции на нацията като цяло и на териториалната общност в частност и осигуряване на приемственост между поколенията.
  • Съхраняване и доразвиване на всички положителни процеси и тенденции, които са благоприятни за устойчивото развитие.

Основни стратегическите цели

Въз основа на визията и на обобщените резултати от анализа с изявените проблеми и възможности за бъдещото развитие са формулирани основните стратегическите цели:

  • Подобряване на икономическото благосъстояние и качеството на живота за широки обществени слоеве, повишаване на заетостта и постигане на социална интеграция и задоволително образователно ниво

  • Ефективно използване и опазване на природните и антропогенните ресурси, съхраняване, обогатяване и социализиране на природното и културното наследство и осигуряване на здравословна и безопасна жизнена среда

Приоритети

За постигането на дългосрочните стратегически цели усилията на общината в краткосрочен и средносрочен план следва да се насочат в няколко направления, в които са определени следните приоритети :

ПРИОРИТЕТ 1: ФИЗИЧЕСКА И ИНФОРМАЦИОННА ИНФРАСТРУКТУРА

  • Подобряване на инженерната инфраструктура и благоустройството в населените места;
  • Опазване, обогатяване и социализиране на културно-историческото наследство и на културния и духовен живот
  • Опазване на природната среда и поддържане на екологическото равновесие
  • Устройствено планиране и проектиране за територията и населените места

ПРИОРИТЕТ 2: ПОДОБРЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЧРЕЗ ВЪЗДЕЙСТВИЕ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ЕКОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРОМИШЛЕНОСТТА

  • Повишаване нивото на образование чрез въвеждане на нови форми на обучение;
  • Повишаване качеството на здравните услуги;
  • Развитие на нови екологични производства от преработващата промишленост, базирани на екологично чисти местни земеделски продукти, преработени до краен продукт в общината
  • Развитие на модерно и устойчиво рибовъдство, производство на енергия от алтернативни източници, производство на екологични опаковки

ПРИОРИТЕТ 3: РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ И АКТИВНО ПАРТНЬОРСТВО ЗА РАЗРАБОТВАНЕ РЕГИОНА НА ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА КАТО АТРАКТИВНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ

  • Развитие на висококачествен, природосъобразен туризъм с активно включване на общината и местното население в туристическия процес и в ползите от туристическото развитие
  • Увеличаване на ползите за местното население от наличието на защитени територии, част от обхвата на Натура 2000 чрез активно партньорство и прилагане на екологично ориентирани проекти и щадящи средата форми на туризъм
  • Превръщане на общината в част от регионалната туристическа дестинация и производствената марка.

ПРИОРИТЕТ 4: РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВО МЕСТНО РАЗВИТИЕ

  • Изграждане на местен капацитет за прилагане на подхода Лидер на територията на няколко съседни общини;
  • Разработване и изпълнение на стратегия за устойчиво местно развитие.
  1. 6.       Организация, изпълнение, актуализация и наблюдение на ОПР

Изпълнението на общинския план за развитие зависи от създадената организация и изградения капацитет, което налага провеждането на целенасочени мерки по:

  1. 1. Създаване на институционалните връзки по реализацията на общинския план за развитие

Местната власт има ключова роля при изпълнението на приетите цели на общинския план за развитие. Реализирането на плана включва изграждане на вътрешно-институционална организация и регламентиране на връзките с другите равнища за управление, както и с местните заинтересовани страни.

  • Кметът на общината организира изработването на Общинския план за развитие и на програмата за реализацията и ги внася за обсъждане и приемане от Общинския съвет, ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана, представя за одобряване от Общинския съвет годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата и плана за развитие, осигурява публичност и прозрачност на Общинския план за развитие, както и на действията по реализацията му[1]. Освен това като член на Областния съвет за развитие, кметът на общината има възможност да влияе върху определянето на мерките и проектите, които ще бъдат включени и финансирани от Националната оперативна програма за регионално развитие;
  • В своята дейност кметът ще бъде подпомаган от цялата общинска администрация. Заедно с това в общинската администрация следва да се създаде специализирано звено по Планиране и управление на проекти. Основната задача на това звено е да подпомага кмета в изпълнението на плана, основно чрез генериране на проекти и осъществяване на координация по отношение на проектното предлагане в рамките на цялата общинска администрация;
  • Развитие на принципа на партньорство, което означава активно привличане на бизнеса и неправителствения сектор в изпълнението на плана, като необходимо условие за реализация на предвидените мерки и проекти. Липсващият ресурс от идеи, компетенции, мотивация и пари се съдържа в местната общност. По повод изпълнението на плана, този ресурс трябва да бъде мобилизиран. Освен това е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на общия капацитет на общинската администрация, а така също и на партньорите на общинското развитие.

2. Изграждане на капацитет за абсорбиране на промяната

За да се осъществи необходимата промяна на развитието, заложена в общинския план, е необходим капацитет за генериране и изпълнение на проекти, както и съвременни управленски умения за работа на общинската администрация с бизнеса и населението. Това е свързано с:

  • Прилагане на подходящи инструменти за прилагане на определените политики и свързани мерки;
  • Разработване на набор от проекти, които са включени в общинския план за развитие, с оглед създаване на необходимата предварителна подготовка за проектно осигуряване на плана. Много често определени инвестиционни проекти не намират реализация поради липса на готова техническа документация и екологическа оценка;

Осигуряване на инвестиционните клъстери (пакети от разнородни инвестиционни проекти, свързани с постигане на целите) с пакет от “меки” (неинвестиционни) мерки, създаващи институционална рамка и капацитет за реализация на клъстерите Анализът на реализацията на общинските планове показва “успеваемост” в секторите, осигурени с профилирана/опитна администрация и обратно – засега все още слаба реализация на мерки и проектни идеи в направления, изискващи проектни апликации по донорски фондове и партньорства с частния бизнес и “третия сектор”, важна необходимост, на която общината следва да реагира и да изгради капацитет. Това е проблем, който е характерен за всички общини в страната, особено остро изявен по отношение на усвояване на Предприсъединителните фондове и предстоящите Структурни фондове на ЕС. В това отношение в общината вече има предприети действия за изграждане на капацитет, който следва да бъде доразвит;

  • Обучение на местната администрация в нови подходи на управление, включително създаване на партньорства в полза на развитието на общината.
  1. 3. Провеждане на мониторинг/наблюдение, оценка и актуализация

Мониторингът е част от регулярното управление на прилагането на плана и изпълнява основна функция: обратна връзка и предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности и в резултат на това, на стратегическата цел и приоритетите. Оценката анализира цялостното въздействие на изпълнението на плана върху развитието на общината. Тя няма задължителен характер и би могла да се провежда като междинна: оценяваща посоката на развитието на общината към средата на плановия период – напр. 2010 г. и последваща/крайна, която да оцени цялостното въздействие на реализацията на плана върху развитието на общината след приключване на плановия период.

Наблюдението на изпълнението на плана се извършва от специализирана група към– звеното по планиране и управление на проекти, докато оценката на плана се извършва от независими експерти. Групата за наблюдение:

  • разглежда и утвърждава индикаторите за мониторинг на изпълнението на плана;
  • периодично извършва преглед на постигнатия напредък;
  • разглежда резултатите от изпълнението на мерките и степента на достигането на целите;
  • разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;
  • ежегодно подготвя доклад за изпълнението на плана, който кметът внася в Общинския съвет;
  • прави предложения за усъвършенстване на плана, както и за преразпределяне на средствата по мерките, програмите и проектите.

Наблюдението и оценката следва да проследяват не само използването на финансовия и ресурсен потенциал, но активно да отчитат и физическия прогрес върху територията на общината /настъпващи промени в състоянието на средата в резултат от предприети интервенции/. Това изисква набор от специфични индикатори и възможност за алтернативност и адаптивност при оценяване изпълнението на плана.

  1. 4. Методи на изпълнение

Основните методи, които ще бъдат приложени при реализиране на ОПР, са следните:

  • Разработване на проекти за усвояване на средства от Оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони;
  • Предоставяне на административни услуги за подпомагане участието на местни земеделски производители и микропредприятия в проекти на Европейските фондове;
  • Синергия на дейности;
  • Съвместни действия със съседни общини (от България и Сърбия) с аналогични природни ресурси, икономически показатели и подходи на управление;
  • Прилагане на принципа на Публично – частното партньорство;
  • Включване на нова целева група за развитие на туризма - деца и младежи;
  • Специализиране на общинските заведения, предоставящи социални и здравни услуги.

Настоящият план е отворена система. Веднъж приет, той би трябвало да остане относително “постоянен” в стратегическата си насоченост и цели, но отворен и гъвкав – по отношение на мерките и проектите. Неразделна част от него са:

  1. 1. Стратегия за развитие на община Годеч – Приложение 1;
  2. 2. Дейности за изпълнение за периода 2008 -2013 г. – Приложение 2.



[1] Съгласно Закона за регионално развитие, 2004 г.