ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
ГОДЕЧ

Запазен е оригиналният устав, написан собственоръчно от председателя Божил   Раденков и утвърден  от Министерството на народното просвещение през януари 1899 г., откогато започва да функционира читалището.

Пред новоизбраното ръководство се откриват широки перспективи  за културно-просветно дейност. Така първооснователите  разбират своята апостолска просветителска мисия : „ … умственото издигане на членовете му ( на читалището ) и умствено и нравствено издигане на обществото” .

{phocagallery view=category|categoryid=8|limitstart=20|limitcount=4} 

Още в първата година от създаването на читалище „ Напредък” се изгражда театрална трупа начело с Божил Раденков. През есента на 1899 г. започва подготовката на две пиеси, представени в началото на 1900-та година – нашумялата по онова време трагедия „ Многострадалната Геновева „ и историческата драма на Васил Друмев „Иванко, убиецът на Асен„. Главните роли се изпълняват от учители. Стая от училището е превърната в театрален салон, като част от помещението е приспособена за сцена.

Междувременно читалищната организация укрепва, набира опит. Създава се архив, популяризира се читалищното дело и се привличат нови членове. Набира се библиотечен фонд, урежда се финансовата отчетност.

В първите години на ХХ век читалището води богат културно-просветен живот и се утвърждава като средище на духовността и най-значима културна институция в Годеч и региона.

Първи артисти самодейци в Годеч стават предимно учители, но и чиновници от други общински и държавни учреждения. Началото на театралното дело се свързва с имената на Божил Раденков, Младен Матов, Д. Венев, Г. Тодоров и др. Отначало в театралните представления женските роли се изпълнявали от преоблечени млади мъже. За първи път преодолява патриархалния свян и вековните предразсъдъци Перса Илиева, жена на първия и дългогодишен касиер на читалището Илия Ангелов. По-късно по нейния път тръгват Цветанка Милева,Дена Манова, Вера Мичева, Седефка Христова, Вера Дончева.

Читалищните деятели осъзнават просветителската мисия на читалището и го превръщат не само в културен, но и в просветен център. Изнасят се беседи и „сказки” на интересни и полезни за годечкото население теми от областта на пчеларството, овощарството,животновъдството и др.

Под егидата на читалището са функционирали „Въздържателно дружество”, физкултурно дружество „Юнак” и др.

Читалището няма собствена сграда. Помещава се отначало в училището, а след това – в бръснарницата на Иван Виденов Белин.

През 1920 година читалищното имущество се състои от маса, шкаф и 200 тома книги и списания.

Читалището се установява в книжарницата на първия книжар в Годечката околия и един от най-старите учители Сокол Николов.

Подем на читалищната дейност започва от 1922 година, когато председател на читалищното настоятелство става Борис Манов. С малки прекъсвания този достоен годечки учител заема поста до 1959 година. Това е плодотворен за читалището период, когато то пълноценно изпълнява мисията си на културно-просветен център в региона.

Това е благотворно за годечката култура време, когато процъфтява театралното дело, осъществявано от запалени самодейци. Почти всяка година читалището се представя с нова постановка. Репертоарът е богат, като театралният афиш включва много пиеси, драматизации, комедии, фарсове.

Всеотдайни актьори на любителската  сцена са Борис Манов, Дена Манова, Б.Георгиев, Александър Марков, Василка Иванова, Киро Иванов, Киро Шуманов, Цв.Пейчев, Гр.Георгиев, Р. Илиев, Борис Цветков, Н.Угърчинска, Петра Александрова, Тодорка Александрова, Венета Димитрова, В.Каралеев, Б.Николов, В.Матова, Дора Митова, Младен Матов, Борис Симов, Ив.Маркова, Русим Бетов, Наум Тодоринов, Карамфила Динчинска, Петрушин Живков и много други. Включват се и самодейци от околните на Годеч села.

Театралният живот на годечкото читалище е свързан с името на бележития български художник Илия Бешков. През 1926 година той е в Годеч с приятели от читалището.

С читалището са свързани първите киносеанси  в град Годеч. В края на 20-те години кинопредставленията не са рядкост.

Интересен аспект на читалищната дейност в периода е стремежът за съхраняване и опознаване на традиционните местни обичаи, свързани с християнския празничен календар. Читалището организира възстановка  на ритуалите „Коледуване”, „Лазаруване”, „Кукерски игри” (т.н. в годечкия край „джамала”, в която през 1926 година е участвал и художникът Илия Бешков ).

През 1941 година в Годеч е интерниран големият български поет Никола Вапцаров. На 7.08.1941 година той е приет за член на читалището. Заема книги от читалищната библиотека, като личат предпочитанията му към българската класика.

На 07.12. се навършиха сто години от рождението на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров. Неговите стихове и днес са пример за вдъхновение, смелост, талант и огнен дух.

“ Вяра ”

На 6.03.1958 година на общо събрание читалището е преименувано на „Никола Йонков Вапцаров”.

През първото десетилетие на ХХ век се създава Фонд „Постройка на читалищен дом „. Още оттогава в него се набират всички приходи от членски внос, театрални представления и други читалищни дейности. През 1905-1906 година се пуска подписка за волни помощи сред населението в Годеч и сумата във фонда, макар и бавно, расте. Събирането на средства от всички възможни източници продължава чак до 1930 година, когато започва строежът на новата сграда.

Много са родолюбивите, жадни за просвета и култура годечани, които дават своя дял във фонда. През 1924 година от името на читалището е разиграна лотария за набиране на сумата 250 000 лева. Читалищните деятели разпространяват лотарийни билети, като най-големи продажби по свидетелство на Младен Матов реализира Тодор Ив. Киров, отчел приход от 10 000 лева. За набиране на средства са устройвани различни благотворителни дейности – томболи, „Американски наддавания” (търгове), „чайове” и други. С набраната от лотарията сума, с приходите във фонда, както и с помощта на Софийски окръжен съвет, през 1930 година започва строежът на читалището. През следващата 1931 година се полага и  „основният камък” на зданието.

Архитект на сградата е Васил Пейчев, а планът е изработен от Александър Дубовик от гр. София. Майстор на постройката е Димитър Манчов Шлямин от Годеч.

Когато набраната до този момент сума се оказва недостатъчна за завършването на читалищния дом, през 30-те год. започва нова кампания за събиране на средства.

С много настойчивост се събират необходимите средства и градежът продължава. Читалищният дом е завършен през 1938 година. През 1954 година към зданието се пристроява ново крило за нуждите на разрастващата се културна дейност. В него има киносалон, сцена, гримьорни и помощни помещения.

Театралното дело продължава дългогодишната плодотворна традиция и е резултат от усилията на всеотдайни самодейци. Запомнени са прекрасните актьорски изяви на Катя Георгиева, Иванка Велкова, Райна Новкова, Радка Рашкова, Надежда и Христо Божилови, Геновева Илиева, Борис Бетов, Милка Фердинандова, Любка Костова. Трайни спомени оставят постановките „Платон Кречет” от Ал. Корнейчук и „ Царска милост” от К.Зидаров. В по-късно време се изявяват Ветрения Делчева, Сашка Мустакичева, Златка Борисова, Нинка Славчова, Райна Раденкова, Кирил Цветков и други. На сцената на читалищния театър за първи път се проявява талантът на големия български актьор Васил Попилиев.

Дългогодишна всеотдайна дейност към читалището развива учителката Катя Георгиева. От 1930 година до пенсионирането си тя непрекъснато участва в театрални постановки. Цели 12 години е член на Управителния съвет на читалището. Съвместно със Съвета на жените подготвя първия маскен бал в Годеч.

Голям тласък на развитието на читалищната дейност дава дългогодишният секретар Борис Бетов. Сам даровит самодеец – актьор, танцьор, комик, певец, -той дълги години е ръководител на танцов състав, автор на сатирични програми и изпълнител.

Дългогодишен председател на читалищното настоятелство е учителят Тодор Панов, който посвещава 10 години от живота си (от 1959 до 1969) на читалищната дейност. По това време функционират театрален, сатиричен и танцов състав, музикална школа.

Изключителен авторитет придобива театралният състав през периода от 1960 до 1970 година. Самодейната група е с относително постоянен състав: Борис Бетов, Васил Савов, Данаил Илиев, Златка Борисова, Антоанета Павлова, Георги Станоев, Христо Бетов, Асен Живков, Бойчо Симов, Александър Стоянов, Дончо Ангелов, Христо Христов, Росица Стефанова и други.

През 70-те години художествен ръководител на театралния състав е Стефан Раденков. Към участниците в трупата се присъединяват Илия Илиев, Антон Генадиев, Ал.Манов, Петър Матеев и др.

Дълги години към читалището функционира хор, чиито успехи са свързани с всеотдайния труд на Сава Никифоров ( дългогодишен учител в Годеч), Н.Малинов и Димов.

Заедно с хоровото изкуство се развива подготовката на оркестри. Духовият оркестър съпровожда тържественото отбелязване на всички по-важни поводи в града и региона. Подготвянето на оркестранти се свързва с имената на ръководителите Иван Йорданов, Н.Малинов, Сава Никифоров.

През 1970 година се сформира танцовият състав, който продължава да функционира и до днес. Ръководителите на състава в различни  периоди са Борис Бетов, Цветан Вучков, Стефан Радоев.

Дълги години към читалището е работила Детска музикална школа с ръководител Младен Младенов, под чийто грижи са разкрити дарованията на много годечки деца, обучавани по акордеон и пиано.

Не могат да не бъдат отбелязани изявите на младежите от Кръжока по художествено слово, ръководен в продължителен период от време от учителката Димитрина Христова.

През 70-те и 80-те години в различни години съществуват балетна школа, фотоклуб, школа по изобразително изкуство (ръководител-художникът Григор Станимиров) и други.

В края на ХХ век и началото на ХХI век функционират състава на народни танци под името Фолклорен танцов ансамбъл „Лудо-младо” с ръководител Мария Цветанова, вокална група с ръководител Стоян Димитров.

Днес в читалището влизат седмично около 90 самодейци, за да участват в репетициите на няколко самодейни колектива –Вокална група с ръководител Димитър Драгомиров, три  възрастови  групи танцьори в ансамбъл „Лудо-младо” с ръководител Мария Цветанова и модерен балет, и хип-поп група с ръководител Цветомир Цветанов.

{phocagallery view=category|categoryid=8|limitstart=0|limitcount=12|imageshadow=none}